изпосталяла

Речник на българския език

1. изпосталяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосталяла е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпосталяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпосталяла е производна форма на изпосталея (мин. деят. св. прич. ж. р.).