изпосталявало

Речник на българския език

1. изпосталявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосталявало е производна форма на изпосталявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосталявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосталявало е производна форма на изпосталявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпосталявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпосталявало е производна форма на изпосталявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпосталявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпосталявало е производна форма на изпосталявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).