изпосталявал

Речник на българския език

1. изпосталявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосталявал е производна форма на изпосталявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосталявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосталявал е производна форма на изпосталявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпосталявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпосталявал е производна форма на изпосталявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпосталявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпосталявал е производна форма на изпосталявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).