изпосталели

Речник на българския език

1. изпосталели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпосталели е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосталели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпосталели е производна форма на изпосталея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).