изпосталеело е

Речник на българския език

1. изпосталеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосталеело е е производна форма на изпосталея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).