изпосталеели

Речник на българския език

1. изпосталеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпосталеели е производна форма на изпосталея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосталеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпосталеели е производна форма на изпосталея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).