изпосечете

Речник на българския език

1. изпосечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изпосечете е производна форма на изпосека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпосечете — повелително наклонение, мн. ч.

изпосечете е производна форма на изпосека (повелително наклонение, мн. ч.).