изпосечели

Речник на българския език

1. изпосечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпосечели е производна форма на изпосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпосечели е производна форма на изпосека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).