изпосечало

Речник на българския език

1. изпосечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосечало е производна форма на изпосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпосечало е производна форма на изпосека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).