изпосекли

Речник на българския език

1. изпосекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпосекли е производна форма на изпосека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпосекли е производна форма на изпосека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).