изпорязвал

Речник на българския език

1. изпорязвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпорязвал е производна форма на изпорязвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпорязвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпорязвал е производна форма на изпорязвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпорязвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпорязвал е производна форма на изпорязвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпорязвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпорязвал е производна форма на изпорязвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).