изпоркало

Речник на българския език

1. изпоркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоркало е производна форма на изпоркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоркало е производна форма на изпоркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоркало е производна форма на изпоркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпоркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоркало е производна форма на изпоркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).