изпоркал

Речник на българския език

1. изпоркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоркал е производна форма на изпоркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоркал е производна форма на изпоркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоркал е производна форма на изпоркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпоркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоркал е производна форма на изпоркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).