изпораздирали

Речник на българския език

1. изпораздирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпораздирали е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпораздирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпораздирали е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпораздирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпораздирали е производна форма на изпораздирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпораздирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпораздирали е производна форма на изпораздирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).