изпораздирала

Речник на българския език

1. изпораздирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпораздирала е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпораздирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпораздирала е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпораздирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпораздирала е производна форма на изпораздирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпораздирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпораздирала е производна форма на изпораздирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).