изпопукал

Речник на българския език

1. изпопукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпопукал е производна форма на изпопукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпопукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпопукал е производна форма на изпопукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпопукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпопукал е производна форма на изпопукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпопукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпопукал е производна форма на изпопукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).