изпоприпадал съм

Речник на българския език

1. изпоприпадал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал съм е производна форма на изпоприпадам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоприпадал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал съм е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоприпадал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал съм е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).