изпоприпадал си

Речник на българския език

1. изпоприпадал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал си е производна форма на изпоприпадам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоприпадал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал си е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоприпадал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал си е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).