изпоприпадал е

Речник на българския език

1. изпоприпадал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал е е производна форма на изпоприпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоприпадал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоприпадал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоприпадал е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).