изпоприпадало е

Речник на българския език

1. изпоприпадало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоприпадало е е производна форма на изпоприпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоприпадало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоприпадало е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоприпадало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоприпадало е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).