изпоприпадало

Речник на българския език

1. изпоприпадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоприпадало е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоприпадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоприпадало е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоприпадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоприпадало е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпоприпадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоприпадало е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).