изпоприпадали

Речник на българския език

1. изпоприпадали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпоприпадали е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпоприпадали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпоприпадали е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпоприпадали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпоприпадали е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпоприпадали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпоприпадали е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).