изпоприпадала е

Речник на българския език

1. изпоприпадала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоприпадала е е производна форма на изпоприпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпоприпадала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоприпадала е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпоприпадала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоприпадала е е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).