изпоприпадала

Речник на българския език

1. изпоприпадала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоприпадала е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпоприпадала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоприпадала е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпоприпадала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпоприпадала е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпоприпадала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпоприпадала е производна форма на изпоприпадам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).