изпоплашил

Речник на българския език

1. изпоплашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоплашил е производна форма на изпоплаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоплашил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоплашил е производна форма на изпоплаша (мин. деят. св. прич. м. р.).