изпопадало

Речник на българския език

1. изпопадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпопадало е производна форма на изпопадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпопадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпопадало е производна форма на изпопадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпопадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпопадало е производна форма на изпопадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпопадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпопадало е производна форма на изпопадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).