изпонатръшкаше

Речник на българския език

1. изпонатръшкаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изпонатръшкаше е производна форма на изпонатръшкам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпонатръшкаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изпонатръшкаше е производна форма на изпонатръшкам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).