изпонатръшкало

Речник на българския език

1. изпонатръшкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонатръшкало е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонатръшкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонатръшкало е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпонатръшкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонатръшкало е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпонатръшкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпонатръшкало е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).