изпонатръшкал

Речник на българския език

1. изпонатръшкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонатръшкал е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонатръшкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонатръшкал е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонатръшкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонатръшкал е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпонатръшкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпонатръшкал е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).