изпонаплашило

Речник на българския език

1. изпонаплашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонаплашило е производна форма на изпонаплаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонаплашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонаплашило е производна форма на изпонаплаша (мин. деят. св. прич. ср. р.).