изпонапил е

Речник на българския език

1. изпонапил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонапил е е производна форма на изпонапия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонапил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонапил е е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).