изпонапили

Речник на българския език

1. изпонапили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпонапили е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонапили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпонапили е производна форма на изпонапия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).