изпонапи

Речник на българския език

1. изпонапи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпонапи е производна форма на изпонапия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпонапи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпонапи е производна форма на изпонапия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).