изпоналягал

Речник на българския език

1. изпоналягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоналягал е производна форма на изпоналягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоналягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоналягал е производна форма на изпоналягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоналягал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоналягал е производна форма на изпоналягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпоналягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоналягал е производна форма на изпоналягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).