изпонакъсвал съм

Речник на българския език

1. изпонакъсвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал съм е производна форма на изпонакъсвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонакъсвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал съм е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонакъсвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал съм е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).