изпонакъсвал е

Речник на българския език

1. изпонакъсвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал е е производна форма на изпонакъсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонакъсвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал е е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонакъсвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал е е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).