изпонакъсвало си

Речник на българския език

1. изпонакъсвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпонакъсвало си е производна форма на изпонакъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонакъсвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпонакъсвало си е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпонакъсвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпонакъсвало си е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).