изпонакъсвало

Речник на българския език

1. изпонакъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонакъсвало е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонакъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонакъсвало е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпонакъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонакъсвало е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпонакъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпонакъсвало е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).