изпонакъсвали

Речник на българския език

1. изпонакъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпонакъсвали е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонакъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпонакъсвали е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпонакъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпонакъсвали е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпонакъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпонакъсвали е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).