изпонакъсвала

Речник на българския език

1. изпонакъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпонакъсвала е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпонакъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпонакъсвала е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпонакъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпонакъсвала е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпонакъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпонакъсвала е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).