изпонакъсвал

Речник на българския език

1. изпонакъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонакъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонакъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонакъсвал е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпонакъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпонакъсвал е производна форма на изпонакъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).