изпонадупчил е

Речник на българския език

1. изпонадупчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил е е производна форма на изпонадупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил е е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).