изпонадупчила

Речник на българския език

1. изпонадупчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпонадупчила е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпонадупчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпонадупчила е производна форма на изпонадупча (мин. деят. св. прич. ж. р.).