изпонадупчело

Речник на българския език

1. изпонадупчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчело е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонадупчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпонадупчело е производна форма на изпонадупча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).