изпонадупчели

Речник на българския език

1. изпонадупчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпонадупчели е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонадупчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпонадупчели е производна форма на изпонадупча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).