изпонадупчела

Речник на българския език

1. изпонадупчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпонадупчела е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпонадупчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпонадупчела е производна форма на изпонадупча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).