изпонадупчел

Речник на българския език

1. изпонадупчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчел е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпонадупчел е производна форма на изпонадупча (мин. деят. несв. прич. м. р.).