изпонадупчвал съм

Речник на българския език

1. изпонадупчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал съм е производна форма на изпонадупчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал съм е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонадупчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал съм е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).