изпонадупчвал си

Речник на българския език

1. изпонадупчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал си е производна форма на изпонадупчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал си е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонадупчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал си е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).