изпонадупчвал е

Речник на българския език

1. изпонадупчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал е е производна форма на изпонадупчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал е е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонадупчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчвал е е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).